Гробът на Сакура

Сред тишината и мрака на другите гробове...Където непривидно за това място вирееше черешово дърво , се намираше един мраморен гроб.Събирайки цялата мъка на околността , сякаш над него бяха надвиснали облаци от сълзи.Тук почти винаги имаше лек вятър , може би опитвайки се да прогони тъгата...Но никога не успявайки.Снимката на надгробния камък на момичето навяваше безнадежност.Снежнобялото й лице напомняше безизходност...Изумруденозелените й очи изглеждаха така , сякаш всеки момент ще проронят сълзи , носейки мъката на сърцето й.А устните на момичето нашепхваха отчаяние.Един цвят се откъсна от черешовото дърво.Той падна близо до снимката на Сакура и в този момент изглеждаше , сякаш кървави сълзи ще се стекат по лицето на момичето.Облаците бавно се скупчиха по черното небе и скриха луната под тъмната си окраска.Една светкавица раздра небето и от там се посипа ситен дъжд.Капките тихо падаха по мраморния гроб и се стичаха , оставяийки бледи следи...Също като несъществуващите вече спомени.Дъждът продължи своята игра със смъртта , а облаците - с тъгата.И това още повече доказваше края.Края на радостта на момичето , края на живота и, края на надеждата...И тук дори се заличаваха вече изгубените и спомени , а смъртта оставаше безпричастна дори и към най-тъжната съдба.

Шин0 и Киба се появиха,а Шин0 постави 2 кърваво червени рози,той се отдръпна назад,за да направи път на Киба..

-Мойте нека да са бели... - Промълви Киба със сълза на лицето, отърка я и каза:
-Почивай в мир мила моя... - и остави розите.

Шин0 се обърна на другата страна и каза:
-Ще вървим ли ?

-Добре.
И те си тръгнаха...

Сай дойде и постави един букет цветя до камъка и запали една свещичка като каза:
-Почивай В Мир,Сакура!-Сай се натъжи и си тръгна.

Асума дойде и нищо не устай