Къщата до Гробищата

-Опитвах се да разскарам Ниби от теб... но тва сега няма значение.
-Какво ти има? - попита я той.

-Не те интересува какво ми е пък и едвам държа ниби да не се покаже по-добре се махай или ще стане лошо

-Няма спокойно... - замисли се Киба.

Ний го погледна

Той се обърна към нея и попита:
-Какво има?

-Нищо

-Има нещо, кажи го излей душата си! - каза Киба.

-Защо просто не ме оставиш на мира

-Това ли искаш? - попита учудено той.

-Да ,поне за малко искам да остана сама

-Щом така искаш те оставям. - усмихна й се той.

Ний погледна небето

Киба си каза:
-Не мога да я оставя в такова положение може да поиска да се нарани... - и той се върна и каза:
-Няма какво да правя така че може ли да остана при теб? - усмихна се момчето.

-Както искаш

Каза Ний и продължи да гледа небето

-Ще ми кажеш ли най-после какво ти има? - разстревожено попита Киба.

Ний го погледна злобно
Не те интересува

-Така ли ще ми се сепваш пък сега? - попита Киба с отегчен поглед.

Ний не му отговори

-Има ли нещо което мога да направя за теб? - попита момчето.

-Не спокойно няма нищо с което да ми помогнеш сега си върви.

-Няма да те оставя... такаче измисли друго! - каза Киба.

-Върви си.

КАза НИи като извади един конай и го погледна.

-Няма да ме убиеш такаче не се опитвай да ме плашиш... - отегчи се момчето.

Нии се засмя.

-КОй е казал че искам да те плаша

-Така ми изглеждаше... - каза той.