Красивото езеро

- Надявам се. - каза Муджина

Пеин каза:
-Разкажи нещо и за теб.

- Моят живот общо взето е една пълна каша. - усмихна се момичето

Пеин я погледна учудено и каза:
-Защо така?

- Ами на приливи и отливи.Веднъж е супер , след две минути пълен ужас.А да не говорим , че е изтъкан от лъжи. - каза тъжно момичето

Пеин и каза:
-Недей да си тъжна късаш ми сърцето.

- Да бе.

Наистина недей да си тъжна разкъсва ме от вътре.

- Е аз винаги съм си тъжна , не искам да го показвам просто. - усмихна се Муджина

Пеин каза:
-Искам да си щастлива.Като се усмихна.

- Може ли да попитам защо?

Винаги когато съм имал приятели аз винаги съм ги карал да плачат е не точно приятели но всеки които е до мен е тъжен и за това искам ти да си щастлива.

- Брей , не си такъв за какъвто те мислех.

Ти не си първата която ми го казва.

Муджина се усмихна и каза.
- Трябва да тръгвам.Надявам се да се видим и друг път.

Пеин каза:
-Добре и се усмихна.

Шин0 се появи хвана Пейн за яката и като го завлече зад едни дървета извън обсега на Муджина каза:
-Та какво искаш от нея пиърсинг ?

Пеин нищо не направи само се изсмя и каза:
-Не, но щот така мислиш...

-Не ми се хили грозника,май искаш да си още по продупчен от сега а ?

Пеин продължаваше да се хили и го избута след което каза на Муджина:
-чао надявам се пак да се видим.
След което си тръгна бавно бавно.

Момичето повдигна рамене и изчезна.

Шин0 поклати глава и изчезна

Шизуне доиде и седна.

Шизуне реши да си тръгва и изчезна.